Непроменена
Не се обаждай! Свикнах, не тъжа...
Случва се при среща с реалността.
Обвивка друга нямам, за да облека
душата нежна, в асинхрон с плътта .
Била представата ти по-различна?
Нормално, докосвал сърцевината...
Повърхнината някак неидентична
те срещна с позната-непозната.
Не ти се сърдя, не, ти имаш право.
Доволна съм, че минах през това.
На земята отдавна стъпих здраво
и преценявам трезво реалността.
Но знай, душата ми непроменена
глава не скланя, тя волна си лети.
По-силна е от вчера и несломена
напред върви спокойна... Ами ти?
13.09.2007г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
