13.09.2007 г., 10:51 ч.

Непроменена 

  Поезия
677 0 19
 

Не се обаждай! Свикнах, не тъжа...

Случва се при среща с реалността.

Обвивка друга нямам, за да облека

душата нежна, в асинхрон с плътта .

Била представата ти по-различна?

Нормално, докосвал  сърцевината...

Повърхнината някак неидентична

те срещна  с  позната-непозната.

Не ти се сърдя, не, ти имаш право.

Доволна съм, че минах през това.

На земята отдавна стъпих здраво

и преценявам трезво  реалността.

Но знай, душата ми непроменена

глава не скланя, тя волна си лети.

По-силна е от вчера и несломена

напред върви спокойна...  Ами ти?

13.09.2007г

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??