25.04.2009 г., 18:20

Неразбрана

1.1K 0 0

Неразбрана


Като приятел аз до тебе исках да застана,
но както винаги останах неразбрана!
Скрит смисъл във всичко откриваш ти -
всяко мое движение, поглед, дума или звук дори!
Но светът ми около теб не се върти,
в живота си имам по-важни неща, разбери!
Да те убеждавам аз не искам вече,
смисъл няма и да има, знам, човече!
Приятели с теб никога не ще станем,
а просто познати с теб ще си останем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...