Apr 25, 2009, 6:20 PM

Неразбрана

  Poetry
1.1K 0 0

Неразбрана


Като приятел аз до тебе исках да застана,
но както винаги останах неразбрана!
Скрит смисъл във всичко откриваш ти -
всяко мое движение, поглед, дума или звук дори!
Но светът ми около теб не се върти,
в живота си имам по-важни неща, разбери!
Да те убеждавам аз не искам вече,
смисъл няма и да има, знам, човече!
Приятели с теб никога не ще станем,
а просто познати с теб ще си останем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...