21.02.2007 г., 6:13

Неразбрана любов

1.6K 0 2

Не си мисли, че думите са истина.
Не вярвай на красивите слова.
Да, вярно е, обичам те и винаги,
винаги ще е така.
Но любовта ми не е нежен изгрев,
а малко цвте, спящо в снега.
И страстта в мене не изригва,
а е просто обич на сестра.
С теб споделям, с тебе лягам и заспивам.
С теб се чувствам сигурна, но и сама.
Вярвай, на сърцето си разказах,
но за пореден път не ме разбра.
Опитах като мъж да те желая,
да те галя, да те милвам аз.
Но  сърцето ми се разкрещя и сякаш
спря ръката ми пред твойто "аз".
Не мога и до днес да си представя
как в прегръдките ти ще заспя.
Неразбрана любовта ми остава -
знам, че ти тежи тази обич на сестра.
Но не искай повече, за Бога!
Не съм толкоз силна, знай!
Със себе си опитах да се боря,
но невъзможна е борбата май.
Спри да се надяваш! И мене ме боли.
Надеждата умирала последна.
Но надеждата, ако не умориш
трябва с нея и себе си ти да погребваш.
Не ме желай! Ще изпепеля душата ти.
Невярна съм като жена.
Но като сестра обичлива съм...
Обичам те, обичай ме и ти така!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....