21 февр. 2007 г., 06:13

Неразбрана любов

Поэзия

1.6K 0 2

Не си мисли, че думите са истина.
Не вярвай на красивите слова.
Да, вярно е, обичам те и винаги,
винаги ще е така.
Но любовта ми не е нежен изгрев,
а малко цвте, спящо в снега.
И страстта в мене не изригва,
а е просто обич на сестра.
С теб споделям, с тебе лягам и заспивам.
С теб се чувствам сигурна, но и сама.
Вярвай, на сърцето си разказах,
но за пореден път не ме разбра.
Опитах като мъж да те желая,
да те галя, да те милвам аз.
Но сърцето ми се разкрещя и сякаш
спря ръката ми пред твойто "аз".
Не мога и до днес да си представя
как в прегръдките ти ще заспя.
Неразбрана любовта ми остава -
знам, че ти тежи тази обич на сестра.
Но не искай повече, за Бога!
Не съм толкоз силна, знай!
Със себе си опитах да се боря,
но невъзможна е борбата май.
Спри да се надяваш! И мене ме боли.
Надеждата умирала последна.
Но надеждата, ако не умориш
трябва с нея и себе си ти да погребваш.
Не ме желай! Ще изпепеля душата ти.
Невярна съм като жена.
Но като сестра обичлива съм...
Обичам те, обичай ме и ти така!