7.04.2005 г., 8:49 ч.
Неразбрана поезия
Не те разбирам!
Може би и ти не ме разбираш?
Целуваш словото и всяка сричка,
като безценен дар събираш.
Пред него падаш ничком
и храм от думите издигаш…
Но виж, приятелю, селякът
не гали мръсния лемеж,
а мелничарят, без да чака,
чувалите прегръща без копнеж.
Не е тъй нежен и хлебарят,
когато хляба хвърля в знойна пещ,
за гладния, когото ще нахранят
с комат като земя горещ…
И благодарен ще целува, ще въздига,
ще гали, ще прегръща, ще е страст,
когато твоят труд достига
до чуждото сърце,
разбрало пътищата между нас!
Може би и ти не ме разбираш?
Целуваш словото и всяка сричка,
като безценен дар събираш.
Пред него падаш ничком
и храм от думите издигаш…
Но виж, приятелю, селякът
не гали мръсния лемеж,
а мелничарят, без да чака,
чувалите прегръща без копнеж.
Не е тъй нежен и хлебарят,
когато хляба хвърля в знойна пещ,
за гладния, когото ще нахранят
с комат като земя горещ…
И благодарен ще целува, ще въздига,
ще гали, ще прегръща, ще е страст,
когато твоят труд достига
до чуждото сърце,
разбрало пътищата между нас!
© Георги Динински Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесно е! Достигна сърцето ми. Странно събуди някаква носталгия и ми стана близко и мило. Всяко произведение има своя ценител. Радвам се, че мога да чета твои неща. Поздрави!
-
Много е хубаво Дайк!Понякога без думи..се разбира по-добре!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
