Неразбрана поезия

7 abr 2005, 8:49

Poesía

972 0 2

Не те разбирам!
Може би и ти не ме разбираш?
Целуваш словото и всяка сричка,
като безценен дар събираш.
Пред него падаш ничком
и храм от думите издигаш…
Но виж, приятелю, селякът
не гали мръсния лемеж,
а мелничарят, без да чака,
чувалите прегръща без копнеж.
Не е тъй нежен и хлебарят,
когато хляба хвърля в знойна пещ,
за гладния, когото ще нахранят
с комат като земя горещ…
И благодарен ще целува, ще въздига,
ще гали, ще прегръща, ще е страст,
когато твоят труд достига
до чуждото сърце,
разбрало пътищата между нас!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sinner (Кая)

2005-04-08T19:13:25+03:00

Чудесно е! Достигна сърцето ми. Странно събуди някаква носталгия и ми стана близко и мило. Всяко произведение има своя ценител. Радвам се, че мога да чета твои неща. Поздрави!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-04-08T19:06:35+03:00

Много е хубаво Дайк!Понякога без думи..се разбира по-добре!Поздрав!