broken_dream (Нямам)
61 111
21.10.2007 г., 17:07 ч.

Неразбраните самотни сърца 

  Поезия
543 0 3
Нанизвах пъзела на догадките постепенно,
опитвах да се доближа до теб дори за миг.
Но знаех - падах устремено,
а никъде не чуваш моя вик.

Да, защо не спирам тебе да сънувам,
сякаш губя се в измислен свят скована.
А с теб единствено в съня общувам
и когато си край мен, оставам неразбрана.

А дните отминават неусетно без да питат,
сякаш съм заседнала в оковите на любовта.
А тук по улиците празни скитат
безплътни, неразбраните самотни сърца...

Нощите безмилостни превръщам ги във ден,
страх ме е пред себе си да го призная.
Парадът на любовта минава покрай мен,
някога ще бъда ли със теб? Не смея даже да мечтая.

© Нямам Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??