21.10.2007 г., 17:07

Неразбраните самотни сърца

697 0 3
Нанизвах пъзела на догадките постепенно,
опитвах да се доближа до теб дори за миг.
Но знаех - падах устремено,
а никъде не чуваш моя вик.

Да, защо не спирам тебе да сънувам,
сякаш губя се в измислен свят скована.
А с теб единствено в съня общувам
и когато си край мен, оставам неразбрана.

А дните отминават неусетно без да питат,
сякаш съм заседнала в оковите на любовта.
А тук по улиците празни скитат
безплътни, неразбраните самотни сърца...

Нощите безмилостни превръщам ги във ден,
страх ме е пред себе си да го призная.
Парадът на любовта минава покрай мен,
някога ще бъда ли със теб? Не смея даже да мечтая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...