Неразбраните самотни сърца
Нанизвах пъзела на догадките постепенно,
опитвах да се доближа до теб дори за миг.
Но знаех - падах устремено,
а никъде не чуваш моя вик.
Да, защо не спирам тебе да сънувам,
сякаш губя се в измислен свят скована.
А с теб единствено в съня общувам
и когато си край мен, оставам неразбрана.
А дните отминават неусетно без да питат,
сякаш съм заседнала в оковите на любовта.
А тук по улиците празни скитат
безплътни, неразбраните самотни сърца...
Нощите безмилостни превръщам ги във ден,
страх ме е пред себе си да го призная.
Парадът на любовта минава покрай мен,
някога ще бъда ли със теб? Не смея даже да мечтая.
опитвах да се доближа до теб дори за миг.
Но знаех - падах устремено,
а никъде не чуваш моя вик.
Да, защо не спирам тебе да сънувам,
сякаш губя се в измислен свят скована.
А с теб единствено в съня общувам
и когато си край мен, оставам неразбрана.
А дните отминават неусетно без да питат,
сякаш съм заседнала в оковите на любовта.
А тук по улиците празни скитат
безплътни, неразбраните самотни сърца...
Нощите безмилостни превръщам ги във ден,
страх ме е пред себе си да го призная.
Парадът на любовта минава покрай мен,
някога ще бъда ли със теб? Не смея даже да мечтая.
© Нямам All rights reserved.
