Неразгадана вселена
602
1
0
Стоманени криле ни носят скорострелно.
Във орбити различни кръжим.
Опитваме от плодовете на вселената.
А, себе си познаваме най-бегло.
Докосваме обятията на света.
Фантазии с реалност се преплитат.
Поглеждаме зад сянката на Луната.
Продукти сме на ново поколение.
Но в поривите многостранни на душите
не може никой да надникне.
Съцветия молекулярни греят.
Задъхваме се от пресищане.
Потънали в дълбока тишина,
забравили сме как се срича.
А бъркаме и думите понякога.
Летим с повехнали крила.
Но вселената на любовта се приближи
и твоите устни ме обсебиха за хиляди години.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
