Стоманени криле ни носят скорострелно.

Във орбити различни кръжим.

Опитваме от плодовете на вселената.

А, себе си познаваме  най-бегло.

Докосваме обятията на света.

Фантазии  с  реалност се преплитат.

Поглеждаме зад сянката на Луната.

Продукти сме на ново поколение.

Но в поривите многостранни на душите 

не  може никой да надникне.

Съцветия молекулярни греят.

Задъхваме се от пресищане.

Потънали в дълбока тишина,

забравили сме как се срича.

А бъркаме и думите понякога.

Летим с повехнали крила.

Но вселената на любовта се приближи

и  твоите устни ме обсебиха за хиляди години.