Неразказана история
567
0
0
В простори небесни, вълшебни земи
танцува духът ми, лети ли, лети...
Нима неразбрана оставам си пак,
очакваща вечно заветния знак?
История дълга с обрати безброй,
перото съдбовно не бие отбой.
Мечтата във нея е главен герой,
но плахо пристъпва към климакса свой.
Мелодия бавна приспива деня
и стихове леят се сякаш река
от нощни копежи облива брега
на моята странно-различна душа.
На теб, музиканте, дарявам тоз стих
ти в песен магична да го претвориш,
че свързани с клетва свещена сме с теб
до края си тленен, а даже и след...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
