В простори небесни, вълшебни земи
танцува духът ми, лети ли, лети...
Нима неразбрана оставам си пак,
очакваща вечно заветния знак?
История дълга с обрати безброй,
перото съдбовно не бие отбой.
Мечтата във нея е главен герой,
но плахо пристъпва към климакса свой.
Мелодия бавна приспива деня
и стихове леят се сякаш река
от нощни копежи облива брега
на моята странно-различна душа. ...