Aug 26, 2023, 7:35 AM

Неразказана история

566 0 0

В простори небесни, вълшебни земи
танцува духът ми, лети ли, лети...
Нима неразбрана оставам си пак,
очакваща вечно заветния знак?

 

История дълга с обрати безброй,
перото съдбовно не бие отбой.
Мечтата във нея е главен герой,
но плахо пристъпва към климакса свой.

 

Мелодия бавна приспива деня
и стихове леят се сякаш река
от нощни копежи облива брега
на моята странно-различна душа.

 

На теб, музиканте, дарявам тоз стих
ти в песен магична да го претвориш,
че свързани с клетва свещена сме с теб
до края си тленен, а даже и след...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...