Aug 26, 2023, 7:35 AM

Неразказана история

559 0 0

В простори небесни, вълшебни земи
танцува духът ми, лети ли, лети...
Нима неразбрана оставам си пак,
очакваща вечно заветния знак?

 

История дълга с обрати безброй,
перото съдбовно не бие отбой.
Мечтата във нея е главен герой,
но плахо пристъпва към климакса свой.

 

Мелодия бавна приспива деня
и стихове леят се сякаш река
от нощни копежи облива брега
на моята странно-различна душа.

 

На теб, музиканте, дарявам тоз стих
ти в песен магична да го претвориш,
че свързани с клетва свещена сме с теб
до края си тленен, а даже и след...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...