НЕРЕАЛЕН СКИТНИКО
Нереален пътнико,
не скитай из моята обич.
Не нахлувай в съня ми.
Клонче спомен ли искаш да вземеш
или пък лъч самота?
Не късай цвете след цвете;
в моята обич детелини няма.
Няма и рози.
Не събирай росата на моето утре
сълза по сълза.
Измислен скитнико,
не улавяй светулки
и не ги пръскай из мойте мечти.
Не ограбвай нощта.
Не разпилявай от дните ми,
перли изстрадани.
Искаш ме. Кой ли си ти?!
Но ако успееш да хванеш
златния цвят на дъгата ми,
нереален вълшебнико, остани.
© Лакрима Всички права запазени