10.10.2013 г., 18:03

Нереален скитнико

930 0 9

НЕРЕАЛЕН СКИТНИКО

 

Нереален пътнико,

не скитай из моята обич.

Не нахлувай в съня ми.

Клонче спомен ли искаш да вземеш

или пък лъч самота?

Не късай цвете след цвете;

в моята обич детелини няма.

Няма и рози.

Не събирай росата на моето утре

сълза по сълза.

Измислен скитнико,

не улавяй светулки

и не ги пръскай из мойте мечти.

Не ограбвай нощта.

Не разпилявай от дните ми,

перли изстрадани.

Искаш ме. Кой ли си ти?!

Но ако успееш да хванеш

златния цвят на дъгата ми,

нереален вълшебнико, остани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лакрима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Васко!
  • Харесах!
  • Много ви благодаря на всички за искрените отзиви!!
  • Нереално хубаво ...
  • Да,при мен се е получило,(за годините,в които е писано),иначе нямаше да избера точно него,харесва ми!Онова,което усещаш вътре и го превръщаш в изписан лист,не е задължително да е винаги римувано..А това не е просто едно измислено стихотворение с един измислен скитник вътре..

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...