vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
27.12.2007 г., 14:32 ч.

Неродени грехове... 

  Поезия
521 0 5

 

Притча за сладостни нам възприятия,

вселени от  сребро, изливащи се в мен,

безверни, уж непорочни зачатия

ме тласкат към свят по-студен.

Парещ восък от високо пада на корема ми,

там девет месеца дерзае моето дете,

неродено, но плачещо в мислите,

два живота на гръб то тъче.        

Незаченато още, велик е наследник...

отпил от виното, моите дрехи пропило.

Преродих се, водата превърна се в ледник,

обагрен от кърваво мътно мастило.

Търся грехове, отлежали ,в косите си,

горят ме две изпепеляващи очи,

цял живот с тях ще ме гори и детето ми -

тонове мъка за в бъдещи дни.

На фатална възраст бездомница, скитам,

майчин инстинкт възбужда гневни слова,

обречена, един-единствен вълк обичам,

отдавам себе си на прокълнатата земя!

 

***

Сама, разперила ръце, потъпквам орисията.

Студ пребива посивелите ми пясъчни коси.

Като изсъхнал роб боготворя те в пустинята,

където единствена капка вода си ми ти!

 

                  

 

                    ...Отнесено на крилата на нямото бъдеще, кърви сърцето ми, разкъсано от остри вълчи зъби...

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??