Притча за сладостни нам възприятия,
вселени от сребро, изливащи се в мен,
безверни, уж непорочни зачатия
ме тласкат към свят по-студен.
Парещ восък от високо пада на корема ми,
там девет месеца дерзае моето дете,
неродено, но плачещо в мислите,
два живота на гръб то тъче.
Незаченато още, велик е наследник...
отпил от виното, моите дрехи пропило.
Преродих се, водата превърна се в ледник,
обагрен от кърваво мътно мастило. ...