Неродени моми
Неродени моми
Неродени моми, неродени моми
прокудени тичат във гъстия мрак.
Аз стоя отстрани и ги гледам сами -
изгарят в пожара на нощния град.
Неродени моми, прокълнати жени –
унесено сенки потръпват в студа.
Притъмнял е градът и не светят звезди.
Снегът оковал е тъжно града.
Неродени моми, неродени моми,
вековете в косите ви тичат.
И сега сте жени, и както преди
на България очите приличат.
Неродени моми, пълноводни реки
мъжкия бряг, все така ще обличат.
Неродени моми, и понявга сами,
децата ви тук ще обичат.
Неродени моми, неродени моми
прокудени тичат във гъстия мрак.
Аз стоя отстрани и ги гледам сами -
изгарят в пожара на нощния град.
Неродени моми, прокълнати жени –
унесено сенки потръпват в студа.
Притъмнял е градът и не светят звезди.
Снегът оковал е тъжно града.
Неродени моми, неродени моми,
вековете в косите ви тичат.
И сега сте жени, и както преди
на България очите приличат.
Неродени моми, пълноводни реки
мъжкия бряг, все така ще обличат.
Неродени моми, и понявга сами,
децата ви тук ще обичат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
