Aug 30, 2006, 9:07 AM

Неродени моми

  Poetry
705 0 6
Неродени моми

Неродени моми, неродени моми
прокудени тичат във гъстия мрак.
Аз стоя отстрани и ги гледам сами -
изгарят в пожара на нощния град.

Неродени моми, прокълнати жени –
унесено сенки потръпват в студа.
Притъмнял е градът и не светят звезди.
Снегът оковал е тъжно града.

Неродени моми, неродени моми,
вековете в косите ви тичат.
И сега сте жени, и както преди
на България очите приличат.

Неродени моми, пълноводни реки
мъжкия бряг, все така ще обличат.
Неродени моми, и понявга сами,
децата ви тук ще обичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...