Вестин (Димитър Ганчев) Вестин (Димитър Ганчев)
1 153
Aug 30, 2006, 9:07 AM

Неродени моми

  Poetry
711 0 6
Неродени моми

Неродени моми, неродени моми
прокудени тичат във гъстия мрак.
Аз стоя отстрани и ги гледам сами -
изгарят в пожара на нощния град.

Неродени моми, прокълнати жени –
унесено сенки потръпват в студа.
Притъмнял е градът и не светят звезди.
Снегът оковал е тъжно града.

Неродени моми, неродени моми,
вековете в косите ви тичат.
И сега сте жени, и както преди
на България очите приличат.

Неродени моми, пълноводни реки
мъжкия бряг, все така ще обличат.
Неродени моми, и понявга сами,
децата ви тук ще обичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0