Нервно
„Артистът в пазвата си крие авлига...”
Г. Велчовски
Затварям поредния лист без сюжет –
телевизия, жега, бира и мръсни чинии,
безвкусна цигара, един незавършен куплет,
обяд за детето в сладоледена бяла кутия.
N-та цигара... Утре трябва да купя кафе!
Гледам часовника – вече е време за сън.
Пускам коси, пия хапче, за по-сигурно две –
така не сънувам, така някак спя, като пън.
Нова страница. Нова? Прочетена – вчера я четох:
кафе в 6 и 30, три цигари – и хлътвам в театъра...
Да не забравя да купя сол и кайма за кюфтета...
Как ми се вие, как ми се псува стократно!
Как ми се рипа самодивско хоро сред площада,
с триста гайди, с чанове и продънени тъпани.
Огън искам да бъда, и не просто огън, а клада! –
искам буря да бъда в деня си, от скука оръфан.
Боже, пак спиш, както в деня щом се родих.
Виж ме – лист откъснат от непрочетена книга –
до гуша във прозата газя, а можех да бъда и стих,
който щях да напиша с перце от ранена авлига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
