metlichina (Сърцевина)
4 0
5.02.2016 г., 21:35 ч.

Нещата от живота 

  Поезия
461 0 7

Роялът стар с изтръгнати клавиши

стоеше във един забравен ъгъл,

а композиторът бе спрял да пише,

пленен от нова муза - да рисува гълъби.

 

Отдавна плътно и капакът бе затворен,

затиснат с восъка на догоряла свещ

и само малък сантимент държеше горе

ненужната, изпяла песента си вещ.

 

Един ден четката не се стърпя и каза:
"Нали си имаш мен, покорна и добра,

защо ти е, любими мой, роялът?

Да го изхвърлим, стига бърса му праха!"

 

На композитора за миг се сви сърцето,

премина ток през пръстите му изведнъж

и сякаш за пореден път ги плъзна леко

върху клавишите под Валса на дъжда.

 

Остави четката и приближи рояла,

прокара за последен път ръка. Или душа.

Но без клавишите, отвърна със мълчание

пианото. После брадва, трясък и... съдба!

 

Сега във ъгъла стои стативът нов,

а композиторът рисува ли, рисува...

Все живописни кътчета, но никога любов.

Мелодията ли? Говори се, че само огънят я чува.

© Сърцевина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??