Нещата от живота
Роялът стар с изтръгнати клавиши
стоеше във един забравен ъгъл,
а композиторът бе спрял да пише,
пленен от нова муза - да рисува гълъби.
Отдавна плътно и капакът бе затворен,
затиснат с восъка на догоряла свещ
и само малък сантимент държеше горе
ненужната, изпяла песента си вещ.
Един ден четката не се стърпя и каза:
"Нали си имаш мен, покорна и добра,
защо ти е, любими мой, роялът?
Да го изхвърлим, стига бърса му праха!"
На композитора за миг се сви сърцето,
премина ток през пръстите му изведнъж
и сякаш за пореден път ги плъзна леко
върху клавишите под Валса на дъжда.
Остави четката и приближи рояла,
прокара за последен път ръка. Или душа.
Но без клавишите, отвърна със мълчание
пианото. После брадва, трясък и... съдба!
Сега във ъгъла стои стативът нов,
а композиторът рисува ли, рисува...
Все живописни кътчета, но никога любов.
Мелодията ли? Говори се, че само огънят я чува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сърцевина Всички права запазени
