Роялът стар с изтръгнати клавиши
стоеше във един забравен ъгъл,
а композиторът бе спрял да пише,
пленен от нова муза - да рисува гълъби.
Отдавна плътно и капакът бе затворен,
затиснат с восъка на догоряла свещ
и само малък сантимент държеше горе
ненужната, изпяла песента си вещ.
Един ден четката не се стърпя и каза:
"Нали си имаш мен, покорна и добра,
защо ти е, любими мой, роялът?
Да го изхвърлим, стига бърса му праха!" ...