Нещо бездумно...
... yoksa yoksun yokum...
Нещата,
които ме допълват…
са бездомни…
… обличам ги в думи
заплитам ги здраво
после зашивам
в прозорци стени
съдрани пердета
висят по стъклата
и капят в капчуци
с отминали дни…
… по вазите макове
стенат безкръвно
някъде в струните
зее небе
полегнало в ъгъла
чака безмълвно
нещо незнайно
с протрити нозе…
и клони надничат
зад празни комини
птици са свили
в лозите гнезда
и нощем излюпват
стотици причини
да тръгна по изгрев
назад – към съня…
… и нямам какво
да им дам във замяна
дори и душата ми
залезът взе…
свито от ляво
тежи като камък
нещо бездумно…
и страшно боде…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
