Преди да ме попиташ защо съм толкова вглъбена
и защо това да се разкривам с думи е моето лекарство
смятам, че би предпочел да бъда откровена
Та, поезията е най-успешното ми бягство.
За да има някъде където да отида,
щом сърцето ми не го е грижа какво мисли умът ми.
За да има някъде където да се скрия,
щом в мен надделее страхът ми.
За вечерите, които са необичайно тихи,
Господи, напомнят ми за всичко в тоя свят, объркано и толкова нечестно,
но щом изплюя онова, което е заседнало в гърлото ми,
дишането става някак по-лесно. ...