Нещо лично.Твърде лично.
Преди да ме попиташ защо съм толкова вглъбена
и защо това да се разкривам с думи е моето лекарство
смятам, че би предпочел да бъда откровена
Та, поезията е най-успешното ми бягство.
За да има някъде където да отида,
щом сърцето ми не го е грижа какво мисли умът ми.
За да има някъде където да се скрия,
щом в мен надделее страхът ми.
За вечерите, които са необичайно тихи,
Господи, напомнят ми за всичко в тоя свят, объркано и толкова нечестно,
но щом изплюя онова, което е заседнало в гърлото ми,
дишането става някак по-лесно.
За тогава, когато себичността и омразата у хората да такава степен започва да ме ужасява
или как гневът ми понякога разваля всичко,
за моментите, в които тялото ми е на път да се взривява
и освен да превърна всичкото това в изкуство, не мога да направя нищо.
То най-запомнящо умее да докосва,
бягам и се губя в листата, изписани пред мене.
И най-личното нещо, което съм писала, решавам да завърша
с това, че чувствата, изплакани върху хартия са онова, което никой никога не би могъл да ти отнеме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Един неизявен творец Всички права запазени
Защото просто не можем вечно да таим всичко в себе си..
