Нещо лично.Твърде лично.
Преди да ме попиташ защо съм толкова вглъбена
и защо това да се разкривам с думи е моето лекарство
смятам, че би предпочел да бъда откровена
Та, поезията е най-успешното ми бягство.
За да има някъде където да отида,
щом сърцето ми не го е грижа какво мисли умът ми.
За да има някъде където да се скрия,
щом в мен надделее страхът ми.
За вечерите, които са необичайно тихи,
Господи, напомнят ми за всичко в тоя свят, объркано и толкова нечестно,
но щом изплюя онова, което е заседнало в гърлото ми,
дишането става някак по-лесно.
За тогава, когато себичността и омразата у хората да такава степен започва да ме ужасява
или как гневът ми понякога разваля всичко,
за моментите, в които тялото ми е на път да се взривява
и освен да превърна всичкото това в изкуство, не мога да направя нищо.
То най-запомнящо умее да докосва,
бягам и се губя в листата, изписани пред мене.
И най-личното нещо, което съм писала, решавам да завърша
с това, че чувствата, изплакани върху хартия са онова, което никой никога не би могъл да ти отнеме.
© Един неизявен творец All rights reserved.
Защото просто не можем вечно да таим всичко в себе си..
