Нещо прекрасно...
Защо тъй сладко те усещам аз?
Като шоколад в късен час.
Като перла в мида в морето,
и като бяло, пухкаво облаче в небето.
Защо тъй сладко те усещам,
дори когато те поглеждам.
И настръхвам, когато си до мен
и когато видя твоя поглед задълбочен.
А щом докосна твойте нежни устни
полудявам, защото като шоколад са вкусни.
И тези красиви твои очи
остават в мен дълбоки следи.
И ето, таз мечта излиза
през моята врата.
Сънувам аз вече скандали
и как сме се предали.
Обичам да галиш моята коса
и да вървя по асфалта боса.
Обичам те ми кажи,
ала кой ли ще си ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добрина Пройчева Всички права запазени
