Нещо прекрасно...
Защо тъй сладко те усещам аз?
Като шоколад в късен час.
Като перла в мида в морето,
и като бяло, пухкаво облаче в небето.
Защо тъй сладко те усещам,
дори когато те поглеждам.
И настръхвам, когато си до мен
и когато видя твоя поглед задълбочен.
А щом докосна твойте нежни устни
полудявам, защото като шоколад са вкусни.
И тези красиви твои очи
остават в мен дълбоки следи.
И ето, таз мечта излиза
през моята врата.
Сънувам аз вече скандали
и как сме се предали.
Обичам да галиш моята коса
и да вървя по асфалта боса.
Обичам те ми кажи,
ала кой ли ще си ти?
© Добрина Пройчева All rights reserved.
