Нещо за мен
Бих ти разказала нещо за мен...
(Чай или истина? Мляко?)
Тих е светът ми. Мълчи озлобен.
Аз не мълча. И преграквам.
Смея се с глас на горките мъже,
дето ме бъркат с принцеса.
Дните заплитам в дебело въже –
тихата смърт да обеся.
Бих ти разказала нещо за мен...
Имаш ли мъничко време?
Виж, тишината в един хубав ден
всичко реши да ми вземе.
Пазя единствено спомен за дъжд,
скътан ей тук, под клепача.
Чака да дойде Различният мъж,
с който за миг да поплача.
Бих ти разказала всичко за мен!
Само че малко остана...
В тихия поглед на гълъб ранен
скрих и последния заник.
С клечка кибрит си рисувам врата –
път към съседна вселена.
Даже и Господ забравя света,
щом се мълчи прекалено.
Знам, ще си тръгнеш и ти, отегчен...
Вярата трудно пониква
в свят на безгласни, несръчно слепен
с глупав обет, че се свиква.
Аз не успях. И живея на глас.
Нека ме мислят за луда!
Трябва и луд, (ей така, за контраст)
който да вярва във чудо...
© Пепа Петрунова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за хубавите думи! Наскоро започнах пак да пиша, но срещнах затруднения с достъпа до този акаунт, та си направих нов. Обаче съм инат и успях и тук да спася положението. Поздрави!
-
Супер!
-
Страхотен автор! Жалко, че не публикува от толкова много време!
-
Страхотно!!!
-
Не мога да повярвам, че досега не съм попадала на името ти и на написаното от теб!!! Сигурно рядко влизаш в сайта, Бих искала да имам стихосбирка, която със сигурност ще нося дълго в чантата си! Прегръщам Човека и Поета в теб!
-
Абе, дай направо нещо концентрирано!
Без да съм търсила, намерих точната творба.
Браво! -
Вярвай!
Беше удоволствие за мен! -
Чудесно е!
-
Прекрасно пишеш.
-
Ели и Катя, поклон до земята и хиляди благодарности за хубавите думи, момичета!
Поздрави! -
Истински невероятна си! Но каквото и да кажа...ще стигне ли, ще е достатъчно ли? Такива като теб са Аристокрацията на Поезията! Пред теб се усетих, като плебей, който се възхищава на благородството и класата на висше възнаградените, дарени щедро от Бог! Много талант!
Бъди щастлива! -
Сега те открих, млада Поетесо и изчетох всичко твое тук и другаде...
Велика си!
Светлина по пътя ти! -
Добре дошли, Лина и Гена! Благодаря, че прочетохте!
-
И живея на глас... Браво!
-
С клечка кибрит си рисувам врата –
път към съседна вселена.
Даже и Господ забравя света,
щом се мълчи прекалено.
За мен една малка Истина с мляко, ако може. Разкошна поезия, Пепи! Благодаря за удоволствието! -
Благодаря, че се присъединихте към отбора на "лудите", Запрян и Вики! Поздрави!
-
Чуя ли някъде, че има луд, веднага се присъединявам
Разкошен стих, Пепи! -
Браво!Наистина живееш на глас.
-
Щастлива и за теб, Ачо! Благодаря, че намина!
-
Такива луди трябват, разбира се!
Благодаря за удоволствието от прочита, Пепи!
Щастлива година ти желая! -
Много ме радвате! Благодаря!
-
Талантът ти е уникален, рядко срещан! Браво и от мен!
-
Браво!
-
Браво!
-
Живея на глас)))
-
Великолепно! Толкова изстрадани истини!
-
Благодарности, Марти, Безжичен, Петенце!
-
Аплодисменти!!!
-
Прочетох с най-голямо удоволствие... Отивам да погледна другите ти неща...
-
Браво! Поздравления!
-
Благодаря ви от сърце! Мирна и щастлива 2013!
-
Е, това вече си е истинска поезия! Браво! Поздравления!
-
Невероятен стих!!! Поздрави!
-
Прекрасно!!! Поздрави!
-
Разкажи! Ние ще послушаме...
Много е хубаво! -
изразяваш неизразимото...
-
Покоряваща с искреността си творба...
А стиховете:
"В тихия поглед на гълъб ранен
скрих и последния заник", ми напомниха великолепната, представена още през далечната 1995 година, стихосбирка на добричкия поет и писател Ангел Веселинов, наречена от него на едноименното му стихотворение "Ранени гълъби". За мен "ранени гълъби" и "гълъб ранен" е негова "запазена марка". -
Прекрасно е!
-
Прекланям се пред такава поезия!
-
Браво!
-
браво, Пепи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
