Защо на моменти се чувствам самотна?

Защо имам нужда някой да ме обича?

Защо се ражда в мен копнеж да чуя от любимия „Обичам те”?!

Защо?

Дали, защото спрях да вярвам в любовта?

Дали, защото мисля, че си има друга?

А дали си има?
и защо ли сякаш – срамува се от мен?

Защо това изпълва ме с тъга?

Нима не го ощастливявам вече?

Нима не иска да е с мен?

Защо се раждат тези думи?
Защо копнея някой да ме обича?

Защо уж искам, а не мога да му вярвам?

Защо мечтая да ми каже, че ме обича?

Дали, защото никога не го е правил?

Или защото мисля, че не ме обича…?

А може би наистина така е…!

Да ме обича той, да бъде с мен, и да е щастлив…

Мечта ли е това???

Или просто съм наивна и нещо в мене вярва във това?

... А сърцето ми за обич днес жадува...

22.03.2007г.

НАДЕЖДА