Да бяхте разрязали гръдта ми без жал.
Да бяхте изтръгнали грубо сърцето.
Да бяхте го хвърлили в черната кал.
Да бяхте го тъпкали силно, свирепо.
Да бяхте го смазали с тежки юмруци.
Да бяхте го ритали, блъскали, били.
Да бяхте го стреляли с огнени буци
... така да го бяхте сломили...
Тежките думи не ще го пречупят!
Нито предателства, нито беди.
Неверни приятелства не ще го заключат
за нови любови и нови мечти.
Лъжливи другари не ще го откажат
да раздава от себе си всичко на куп,
измамни усмивки не ще го накажат
да превърне се в безчувствен каменен труп.
Напротив, ще давам до края!
Ще вярвам, ще пилея и пак ще мечтая!
Ще срещам с усмивка неволи, злини.
Ще дарявам топлината си на всички души.
Ще споделям, ще тръпна и пак ще се смея.
Ще лудувам, ще горя, ще копнея.
Сърцето ми живо и бурно тупти.
И никой от вас не ще го сломи.
© Миа Всички права запазени