Мрак навсякъде таи се...
И вън от мен,
и вътре в мене...Тишина!?
А скуката, тя скуката
превзета,
мъчи крехната изстрадала
душа.
Събуждаш се във пот облян?
И с хиляди въпроси в тишината.
Защо е тихо?
Тъй неспокойно е във мен!?
Нима съм сам?
Сам на нашата планета.
© Ангел Всички права запазени