15 сент. 2015 г., 20:52

Неспокойно

508 0 7

Мрак навсякъде таи се...

И вън от мен,

и вътре в мене...Тишина!?

А скуката, тя скуката

превзета,

мъчи крехната изстрадала

душа.

Събуждаш се във пот облян?

И с хиляди въпроси в тишината.

Защо е тихо?

Тъй неспокойно е във мен!?

Нима съм сам?

Сам на нашата планета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За мен е чест че ви е допаднал стиха ми !!!Наистина се радвам Кала ,Йоанка !!!ДО нови ще чакам с нетърпение коментарите ви!!!
  • Интересно написано и ми хареса. Поздрави и от мен!
  • "Нима съм сам?
    Сам на нашата планета."

    Макар, че гледам, че на хората не им харесва настроението.... Ти определено пишеш невероятни неща, макар и тъжни! Лично аз предпочитам тази тематика.... Отдава ти се. И съм на мнението, че трябва да се пише за всичко и в различен стил (макар аз да не го правя) Ти си години напред пред мен относно писането.... Продължавай така! С нетърпение чакам следващото! Харесах!
  • Няма спокойствие , а само мрак. Много си прав. Поздрав!
  • Много се радвам че се отбихте на моята страница !На всички благодаря от сърце!!!Лейди познаваш ме такъв съм си! Влади найстина се радвам че ти е харесал стиха ми.За мен е чест!Валeри искрен коментар харесвам премите хора!И в същият тон ще ти отговоря!Правил съм го този номер с напиването но две неща ме спират да го правя а те са че като започна нямам спиране бе брат .И второто е че от бързата си мисъл губя темата!Не мога да смогна да пиша!Това в кръга на майтапа!До нови Пич!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....