22.08.2024 г., 21:46

Несправедливост

447 0 0

Един удря и му прощават,

друг подава ръка, която забравят.

Бутат, блъскат и крещят,

такива на опашки трудно се редят.

Постоянно те обсъждат за външния вид,

а себе си приемат за Анджелина Джоли и Брад Пит.

На всяка крачка им се мазнят,

ако не си известен отвсякъде те отрязват.

Казваш нещата, които виждаш твърде ясно - 

и веднага в ъгъла си ударен натясно.

Нямаш ли гръб, който да тежи,

все на дъното ще седиш ти.

Твърде комерсиялен стана светът,

на ум те псуват, на глас мълчат.

Заради онези с власт и пари,

надеждата и у добрите се изпари.

Твърде лесна мишена е онзи,

който в огъня скача без броня.

Имаш ли пари си хубав,

и определените за умни ти робуват.

Имаш ли слава си богат,

поддържаш последователи от целият свят.

Но имаш ли единствено своята дума,

гласът ти ще е изтрит по-лесно от гума.

Единствената утеха , която остава

е усмивката пак с добро да направиш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bebcheto bebe Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...