lips_of_angels (Ем)
164 5067
26.02.2010 г., 23:25 ч.

Неуморни удавници 

  Поезия
964 0 13

Не ме вини, че адски се обърках

кога е нощ и, всъщност, съмва ли,

че така и не успях да се завърна

по стъпките на всички пътници,

че изплетох и въже от самотата,

приличащо на русокоса плитка.

И сутрин хапвам тайно с вятъра,

а той не пита за червени изгреви.

Не пита и защо така си тръгнах.

Стъпките ми казаха достатъчно.

Но толкова е сухо, че преглъщам

единствено студеното приятелство,

което си остана помежду ни -

като река, изстичаща през дланите

на нас - неуморимите удавници,

обичащи да се забравят в залеза.

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??