12.12.2006 г., 16:46

Неусетно

927 0 19
Неусетно

Цялата нежност на дива череша
прелива в ухание. Утринен хлад,
тръпка и полет... Kопнеж и надежда
запалват звездите, мечти – водопад.

Свири нощта песента на щурците,
не стига за ласки... Денят е безкрай,
пълен със всичко и няма насита,
можем и знаем, в душата е рай.

Ниското слънце не пали стърнища,
попило е в сока на медна лоза.
Бягащо време, подкова изтрита,
забавени стъпки и поглед назад...

Унес, загърнати в шала прегръдки...
Припукват в огнището съчки и страх
свива сърцето, привежда гърба и
изтича със бистра и тежка сълза...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мария!
  • Бистре, Мери, благодаря ви. Усмивки от моята есен
  • Поздравления ,Доли!
    Много образен стих!
  • Много хубави и наситени са усещанията за сезоните!!!
  • Наско, Джейни, благодаря ви! Харесва ми стиха ти Наско, точно в десетката поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....