12.12.2006 г., 16:46

Неусетно

926 0 19
Неусетно

Цялата нежност на дива череша
прелива в ухание. Утринен хлад,
тръпка и полет... Kопнеж и надежда
запалват звездите, мечти – водопад.

Свири нощта песента на щурците,
не стига за ласки... Денят е безкрай,
пълен със всичко и няма насита,
можем и знаем, в душата е рай.

Ниското слънце не пали стърнища,
попило е в сока на медна лоза.
Бягащо време, подкова изтрита,
забавени стъпки и поглед назад...

Унес, загърнати в шала прегръдки...
Припукват в огнището съчки и страх
свива сърцето, привежда гърба и
изтича със бистра и тежка сълза...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мария!
  • Бистре, Мери, благодаря ви. Усмивки от моята есен
  • Поздравления ,Доли!
    Много образен стих!
  • Много хубави и наситени са усещанията за сезоните!!!
  • Наско, Джейни, благодаря ви! Харесва ми стиха ти Наско, точно в десетката поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...