12 дек. 2006 г., 16:46

Неусетно

930 0 19
Неусетно

Цялата нежност на дива череша
прелива в ухание. Утринен хлад,
тръпка и полет... Kопнеж и надежда
запалват звездите, мечти – водопад.

Свири нощта песента на щурците,
не стига за ласки... Денят е безкрай,
пълен със всичко и няма насита,
можем и знаем, в душата е рай.

Ниското слънце не пали стърнища,
попило е в сока на медна лоза.
Бягащо време, подкова изтрита,
забавени стъпки и поглед назад...

Унес, загърнати в шала прегръдки...
Припукват в огнището съчки и страх
свива сърцето, привежда гърба и
изтича със бистра и тежка сълза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Мария!
  • Бистре, Мери, благодаря ви. Усмивки от моята есен
  • Поздравления ,Доли!
    Много образен стих!
  • Много хубави и наситени са усещанията за сезоните!!!
  • Наско, Джейни, благодаря ви! Харесва ми стиха ти Наско, точно в десетката поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...