Anita765 (Ани Монева)
297 11768
12.10.2016 г., 17:12 ч.  

Неусетно 

  Поезия
401 1 4

 

Понякога се спирам в твоята ранимост –

карфица в неугасващия тъжен залез.

Тогава няма как да бъда предвидима,

дали ще топля с огън и дали ще паря.

 

Понякога не връзвам скъсаните нишки

от страх, че вече няма да получа възел

и скривам надълбоко своите въздишки,

не виждам как и колко ли присъди пръскам.

 

Понякога не мога да подреждам мислите,

оставям ги –  едни разхвърлени кончета,

а после теб сред тях да търсиш истини

и не разбирам, че  не стават за  пътека.

 

Понякога  не овладявам слабостта си,

а силата е тази, дето ясно вижда.

И влизам във гнева от гордост неугаснал,

без да държа това, което се изнизва.

 

Понякога така превръща се в това,

което ражда само нашите мълчания

и сини щрихи драснати върху мълва,

от неусетно избуели разстояния.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??