...Неутолимо неразделни...
...Неутолимо неразделни...
Защо случващото ме обгръща?!
Защо твоят огън все още ме изгаря,
постоянно ме изпепелява и след края
и защо моят - към тебе път намира...-
защо без теб дните и нощите
са мъчително вечни...?!
И защо вечността е радост само когато
вървим неразделни в една посока?!
Дъхът ти, ароматът ти, звукът ти
продължават да обикалят навсякъде
и да се откажа не ми позволяват, любими...!
Колкото и да се опитвам да те забравя...
Колкото и да искам от нас да избягам...-
никога няма да мога без теб да полетя...
не мога да те пусна, с душата си отказвам!
Само в теб я имам! И бие сърцето в нея...
Жадувам все тази искрена любов...-
неутолимо и ти - в мен оставаш...
и...затворничка съм на въздуха ти,
свободна съм единствено в гласа ти,
изпълнена съм със живец,
само обитаваща твоя живот...!
Защото просто се обичаме и неспирно мечтаем се-
дори когато не сме двамата заедно-
...ще се чакаме и когато годините
минават без да ни искат наблизо...,
но срещат ни всеки един миг...!
И ще си простим, някъде във времето...,
ако някога в други очи и целувки открием обичта,
но и двамата знаем, любовта ни е единствена,
дори и да не бъдем заедно във вечността...
което и да умрем е невъзможно...
Но, дори твоите очи да не ме виждат
или моите да не те откриват...,
дори и да не чувстваш присъствието ми,
или аз ослепявам и оглушавам за твоето...
аз ще бъде винаги до теб, любими-
както и ти... - дори от далече
ще си винаги наблизо!
Ще сме безусловно в другия...,
неутолимо неразделни -
за да страдаме сълзите му и
за да пазим усмивка му...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
!
