19.04.2016 г., 3:18 ч.  

...Неутолимо неразделни... 

  Поезия » Любовна, Бели стихове
491 0 8

 

...Неутолимо неразделни...



Защо случващото ме обгръща?!

Защо твоят огън все още ме изгаря,

 постоянно ме изпепелява и след края

 и  защо моят -  към тебе път намира...-

защо без теб дните и нощите

 са мъчително вечни...?!

 

И защо вечността е радост само когато

вървим неразделни в една посока?!

Дъхът ти, ароматът ти, звукът ти

продължават да обикалят навсякъде

и да се откажа не ми позволяват, любими...!

 

Колкото и да се опитвам да те забравя...

Колкото и да искам от нас да избягам...-

никога няма да мога без теб да полетя...

не мога да те пусна, с душата си отказвам!

Само в теб я имам! И бие сърцето в нея...

 

Жадувам все тази искрена любов...-

неутолимо и ти - в мен оставаш...

и...затворничка съм на въздуха ти,

свободна съм единствено в гласа ти,

изпълнена съм със живец,

само обитаваща твоя живот...!

 

Защото просто се обичаме и неспирно мечтаем се-

дори когато не сме двамата заедно-

...ще се чакаме и когато годините

минават без да ни искат наблизо...,

но срещат ни всеки един миг...!

 

И ще си простим, някъде във времето...,

ако някога в други очи и целувки открием обичта,

но и двамата знаем, любовта ни е единствена,

дори и да не бъдем заедно във вечността...

което и да умрем е невъзможно...

 

Но, дори твоите очи да не ме виждат

или моите да не те откриват...,

дори и да не чувстваш присъствието ми,

или аз ослепявам и оглушавам  за твоето...

аз ще бъде винаги до теб, любими-

както и ти... -  дори от далече

ще си винаги наблизо!

 

Ще сме безусловно в другия...,

неутолимо неразделни -

за да страдаме сълзите му и

за да пазим усмивка му...

 

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??