11.11.2010 г., 12:46

Невестулки

905 0 5

Невестулки

Край тракийските могили
невестулки се явили.

Няма как да изброите
колко им били белите!

В къщите, където сварят,
влизат, бутат и събарят.
И на птиците в гнездата
влизат и трошат яйцата!

Влизали в училищата
и ограбвали децата!

Тъй навред са се прочули
като гадни невестули!

Мъдър гарван отдалече
долетя при тях и рече:

- Някой сигурно ви каза,
че със зло и със омраза
може да се преуспее.
Но така не се живее.
Трябва да се промените,
с хората да се сдобрите!

- Знаем колко мъдър ти си,
но от нас то не зависи.
Бог ни е създал такива
и да сме добри не бива.
Няма никога да спреме
да вредим и да крадеме!

- Тъй ли е! – лъвът им рече
и главите им отсече.

И ги хвърли на боклука –
на крадците за поука.

Там нещастните лежаха,
докато не ги прибраха
мравки и ги закопаха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Прекрасно е и мъдро...
    "- Някой сигурно ви каза,
    че със зло и със омраза
    може да се преуспее.
    Но така не се живее."
  • Ех, Ангаре...
    Само много добър по душа, човек може да напише такъв стих!
    А, че ти си добър поет - това вече го знаеш!
    Поздравления!
  • браво,Ангел...много се хубави
  • За жалост с българските "невестули" не става така и то защото нито гарваните, нито лъвовете са си на мястото!!! Поздрави, Ангар

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....