Не е светът това, което всъщност е...
Не вярваш ли? - Попитай тишината...
Ще те почерпи с хубаво кафе
на масичката от усмихнат вятър.
Ще пофлиртува с твойте сетива,
два камъка ще поздрави бъбриви.
Мечтите ще ù кимат със глава,
задъхани от бързане красиво...
Светулков чай ще пие пролетта
сред ягоди от сладост подивели,
реката ще си пее песента
във шоуто на цветовете бели.
Два порива ще бият на хазарт
две сринати надежди тъжно-клети,
еротиката в дързък боди-арт
ще вдъхновява страсти стихоплетни...
Луната - Слънцето ще освети
със любовта си невъзможно-вечна
и детски смях красив ще полети -
звездите ще поникнат в зъбки млечни.
Ще дойде зимата със сняг от чудеса,
виелички ламбада ще танцуват,
и чувствата ще кършат телеса,
въздишките в пиянство ще лудуват...
Не вярвай ти на своите очи,
а по-добре сърцето си попитай
и ако то... пулсиращо мълчи,
със самолета от мечти - излитай...
© Михаил Цветански Всички права запазени
Браво!