19.01.2006 г., 20:32

Невидима

1.2K 0 3

Виждам хората около мен,техния живот,нещата,каквито биха
могли да бъдат.
Виждам приятелите им,техните любими,защо обаче те не ме виждат?
Виждам дървета,коли,хора по улиците.
Опитвам се да им говоря,но никой не чува думите ми.
Виждам къщи,играчки,смеещи се деца.
Виждам как се променя света.
Виждам как е започнало всичко.
Иска ми се да помня приятелите си,но
не помня нито един.
Защо всичко е толкова различно?
Защо си спомням само един пистолет?...
Един куршум...един гръм...всичко изчезва...
О,отново виждам!
Какво правя тук?
Хората не ме виждат - станала съм невидима.
Колко тъжно!
Знам какво е това.Знам къде съм.
Просто все още не мога да приема,че съм мъртва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...