Невидима
Пренебрежението Ви,
няма да ме спре
Мълчанието Bи,
не ще успее да ме прободе
Словата в мене се събудиха,
защото имат си призвание ,
и път, по който трябва да преминат
И щом Твореца е избрал,
ръката ми да ги напише
И щом във мене е видял,
човек, достоен да разказва...
Коя съм аз, че да оспорвам?
Коя съм аз, че да отказвам?
Това слово ме лекува
Издига се душата, на високо
Криле поникват ти -
дори... да си в окови на Земята!
Преодоляваш всякакви прегради!
Така е!
Ставаш лек и чист!
Раздаваш тази лекота и чистота,
защото тя, не е ...единствено за теб
Ти си сеяча...
А зърното, реколтата -
тя е за всички , що докоснат се до теб
Безплатен дар!
Да го получат!
Да го засеят и отново раздадат!
Това е словото - то семе за душите е!
Затова мълчете...
Не вземайте от мойто семе!
За Вас то непотребно е!
Мълчете! Игнорирайте ме!
Дори през мен минете
Не ще съм първата...
Нито последната
невидима!
Все някой ден,
туй семе,
ще попадне в
почва плодородна
Във хора,
оценили го навреме
Душа, ще го полива
и отглежда!
Любов от него
ще покълне и поникне!
Като глухарче,
от вятъра
ще се разпръсне и пътува...
и свойто място ще намери
Все някой,
словата ми ще прочете
и разбере, почувства!
А вие си мълчете...
Мълчете!
Във зъби стискайте душите си
от злоба и от завист покосени
и нека да Ви е простено!
Че мен...
отдавна няма да ме има,
но думите ми...
те след мен остават...
Valentina Mitova
01/05/2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
