5 may 2023, 19:19

Невидима

  Poesía
547 1 4


Пренебрежението Ви,
няма да ме спре
Мълчанието Bи,
не ще успее да ме прободе
Словата в мене се събудиха,
защото имат си призвание ,
и път, по който трябва да преминат
И щом Твореца е избрал,
ръката ми да ги напише
И щом във мене е видял,
човек, достоен да разказва...
Коя съм аз, че да оспорвам?
Коя съм аз, че да отказвам?
Това слово ме лекува
Издига се душата,  на високо
Криле поникват ти -
дори... да си в окови на Земята!
Преодоляваш всякакви прегради!
Така е!
Ставаш лек и чист!
Раздаваш тази лекота и чистота,
защото тя, не е ...единствено за теб
Ти си сеяча...
А зърното, реколтата -
тя е за всички , що докоснат се до теб
Безплатен дар!
Да го получат!
Да го засеят и отново раздадат!
Това е словото - то семе за душите е!
Затова мълчете...
Не вземайте от мойто семе!
За Вас то непотребно е!
Мълчете! Игнорирайте ме!
Дори през мен минете
Не ще съм първата...
Нито последната
невидима!
Все някой ден,
туй семе,
ще попадне в
почва плодородна
Във хора,
оценили го навреме
Душа, ще го полива
и отглежда!
Любов от него
ще покълне и поникне!
Като глухарче,
от вятъра
ще се разпръсне и пътува...
и свойто място ще намери
Все някой,
словата ми ще прочете
и разбере, почувства!
А вие си мълчете...
Мълчете!
Във зъби стискайте душите си
от злоба и от завист покосени
и нека да Ви е простено!
Че мен...
отдавна няма да ме има,
но думите ми...
те след мен остават...
Valentina Mitova
01/05/2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...