Ти си толкова прозрачна, че не мога да те усетя.
Ти си толкова невзрачна, че не мога да те докосна.
Ти си толкова далечна, че не мога да те стигна.
Две морета ме делят от теб.
Мой копнеж си .
Мой растеж си .
Мой сонет си .
Но все не мога да те видя .
За мен ти си скрита в сенките на синьото море .
Усмихваш ми се като тъжната Геновева от пиесата .
Потърси ме сред тълпата.
Може би ще ме намериш сред хората .
Ако се припознаеш в мен .
Може би ще мине ден .
Бъди до мен ,макар и невидима ,макар и неразкрита .
© Elena Bozhinova Всички права запазени