НЕВИДИМОСТ

Поезия

856 0 16

НЕВИДИМОСТ

Излизам от контрол... И се завръщам...

Семейство... Дом... Безлична самота...

Във вените ми - все една и съща,

крещи кръвта: „Къде е любовта?!..."

А тя е тук... При внучето ми малко,

при оня, който рови из боклука...

И търся аз пожизнена закалка

за всяка своя припозната скука...

Ще се засмея - сякаш ще ме има

задълго след прощалните слова...

А моята любов ще иска име!...

И аз съм отговорен за това!...

Затуй сега прибързано не ща

ни отговор, ни обич, ни омраза!...

Съдбата - туй, което ми подсказа -

е в простите, невидими неща...

Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря, Наско! Изтръпнах в първия момент!... Сякаш ми проговори покойният поет Атанас Коев!... Имам посветено стихотворение на Атанас Коев... И от мен - поздравления за прекрасните попадения зад фотообектива, Наско!

2007-05-22T12:17:44+03:00
atanas_dvk (Атанас Коев)

...да забравяме, всъщност, че това са двигателите на животът ни... малките невидими неща!
поздравления за прекрасната поезия, поете

2007-05-21T23:04:50+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря ви за прочита и коментарите, Росица, Христо, Таня и Гергана! Сърдечни поздрави и от мен!

2007-05-15T23:02:08+03:00
ria (Гергана Иванова)

Знаех си, че само мъдър човек може да сътвори този стих...

2007-05-15T21:28:16+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Това е идстината,колкото и невидима да е тя!
Липсваше ни Венилине!

2007-05-15T20:00:17+03:00