15 may 2007, 16:45

НЕВИДИМОСТ

  Poesía
859 0 16
 

НЕВИДИМОСТ


Излизам от контрол... И се завръщам...

Семейство... Дом... Безлична самота...

Във вените ми - все една и съща,

крещи кръвта: „Къде е любовта?!..."


А тя е тук... При внучето ми малко,

при оня, който рови из боклука...

И търся аз пожизнена закалка

за всяка своя припозната скука...


Ще се засмея - сякаш ще ме има

задълго след прощалните слова...

А моята любов ще иска име!...

И аз съм отговорен за това!...


Затуй сега прибързано не ща

ни отговор, ни обич, ни омраза!...

Съдбата - туй, което ми подсказа -

е в простите, невидими неща...



Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Наско! Изтръпнах в първия момент!... Сякаш ми проговори покойният поет Атанас Коев!... Имам посветено стихотворение на Атанас Коев... И от мен - поздравления за прекрасните попадения зад фотообектива, Наско!
  • ...да забравяме, всъщност, че това са двигателите на животът ни... малките невидими неща!
    поздравления за прекрасната поезия, поете
  • Благодаря ви за прочита и коментарите, Росица, Христо, Таня и Гергана! Сърдечни поздрави и от мен!
  • Знаех си, че само мъдър човек може да сътвори този стих...
  • Това е идстината,колкото и невидима да е тя!
    Липсваше ни Венилине!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...