Noo_Light92 (Ади Стоянова)
23 38
6.09.2008 г., 12:21 ч.

Невидимото момиче 

  Поезия
623 0 3

Като стъпка от твойте следи,

невидима вървя.

Невидимото момиче.

Кой за нея ще отвори очи,

и за болката, скрита в дланта,

която на сълзи се стича?

А сълзите трудно се крият -

вземам ги скришом в ръка,

но те ми тежат ужасно...

И се чувствам престъпник в нощта

задето следа след следа,

те търся... но е и прекрасно.

Любовта - това си само ти.

Но сложни са твоите следи,

а аз чувствам болки в гърдите си...

Отвори очи за мен, и виж

две нещастни зелени звезди,

които не крият сълзите си.

Ако беше усетил моя глас,

когато прошепнах: ”Любов, това съм аз!”

би ме взел на ръце преди да падна.

А сега, до глухия зид

изтичат две зелени звезди

и се готвят за своето угасване.

Още чувам и търся следите ти,

още искам да отворя очите ти,

но е късно, нощта дойде за мен.

Ще има още невидими момичета,

ще се родят, за да те обичат,

и ще заспят с умиращия ден...    

© Ади Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??