Невидимото момиче
Като стъпка от твойте следи,
невидима вървя.
Невидимото момиче.
Кой за нея ще отвори очи,
и за болката, скрита в дланта,
която на сълзи се стича?
А сълзите трудно се крият -
вземам ги скришом в ръка,
но те ми тежат ужасно...
И се чувствам престъпник в нощта
задето следа след следа,
те търся... но е и прекрасно.
Любовта - това си само ти.
Но сложни са твоите следи,
а аз чувствам болки в гърдите си...
Отвори очи за мен, и виж
две нещастни зелени звезди,
които не крият сълзите си.
Ако беше усетил моя глас,
когато прошепнах: ”Любов, това съм аз!”
би ме взел на ръце преди да падна.
А сега, до глухия зид
изтичат две зелени звезди
и се готвят за своето угасване.
Още чувам и търся следите ти,
още искам да отворя очите ти,
но е късно, нощта дойде за мен.
Ще има още невидими момичета,
ще се родят, за да те обичат,
и ще заспят с умиращия ден...
© Ади Стоянова All rights reserved.
