Невинната грешница
Грешна съм, по хорските представи,
невинна - по закона на сърцето
и всяка болка в мене си остава,
и всичко си е все за моя сметка.
Не съм богиня, а човек. И чувствам!
Сърцето в мене още не е камък
и ето, че сега във мен събуждам
на буйна клада девствения пламък.
Не съм светица, а жена и в мене
тупти живот по-див и от стихия.
Откраднатата малка капка време
тайно ще нараства със магия.
И тази нощ със тебе ще остана
преди да трябва с него да се срещна.
Ти ще бъдеш живата ми рана,
който иска да ми казва "грешна".
Кой ще хвърли камъка в лицето
и кладата под мене ще запали?
Безгрешен да ме прободе в сърцето!
Има ли безгрешни тук?... Едва ли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Василева Всички права запазени
