1.03.2023 г., 10:11

Невъзможен свят

302 1 1

НЕВЪЗМОЖЕН СВЯТ

 

Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! –

 

врабчето сутрин да ви чурулика,
че този свят ще стане по-добър –
без болести, без глад и политика,
без хорица, обречени на смърт,

 

без тъпите мисирки във newsroom-а,
които кудкудякат на Възбог,
без лудналото слънчице по друма,
пламтящо в слънчогледите на Гог,

 

без гнусните държавници, които
ни водят – накъде ли? – за носа,
и сеят вятър, но не жънат жито,
това аз няма как да понеса! –

 

душата ми без обич зее – празна,
един ограбен от надежди склад.
Живейте както щете! Аз отказвам
да вярвам в този невъзможен свят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...