НЕВЪЗМОЖЕН СВЯТ

Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! –

врабчето сутрин да ви чурулика,
че този свят ще стане по-добър –
без болести, без глад и политика,
без хорица, обречени на смърт,

без тъпите мисирки във newsroom-а,
които кудкудякат на Възбог,
без лудналото слънчице по друма,
пламтящо в слънчогледите на Гог,

без гнусните държавници, които
ни водят – накъде ли? – за носа,
и сеят вятър, но не жънат жито,
това аз няма как да понеса! –

душата ми без обич зее – празна,
един ограбен от надежди склад.
Живейте както щете! Аз отказвам
да вярвам в този невъзможен свят.