1.02.2007 г., 15:18

Невъзможна любов

1.1K 0 3
Обичам аз едно момиче,
но тъй далеч е тя от мен
невинна,нежна е като кокиче
и грабна ме във своя плен.

Защо съдбата е тъй жестока,
да сме далече един от друг,
да покажа моята любов дълбока
така решил е явно някой - да ми прави все напук.

Знам ще бъда аз със нея
дори да чакам края на света,
за нейните очи копнея
и в пламъка им да горя.

Това момиче е богиня,
пред нея падам аз на колене
с усмивката си чиста и красива
разпалва любовта във моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...