Невъзможност
Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите,
защото нямам право на измамата,
че имам смелост пак да скоча в кладата,
наречена от някой „свят за двама“.
Да, знам, че няма пръстите ти огнени
вълшебства да рисуват по лицето ми.
От мислите си, вярвах, че прогонвам те,
но дом ти сторих, в храма на сърцето си.
В ръцете ти жаравата магическа
не ще отпия. Нито пък на устните,
усмивката на тръпнеща езичница,
ще можеш като пламък да почувстваш.
И няма да се слеем с необятното,
в прегръдките си няма да се стапяме.
Клонят към нула всички вероятности
да е любов, без жертви и разпятия.
Не знам дали и вечност би ми стигнала,
стената от неверие да срутя...
Държи ме само късче скреж на миглите
и ако ме докоснеш, ще се счупя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
